Всеки ден общуваш с представители на различни компании по света като мотивационен лектор, консултант, коуч. Забелязваш ли определени промени през последната една година, свръзани с добрите практики за управление на проекти?
Най-напред бих искал да поясня, че не съм точно коуч или консултант, а управлявам свои компании в няколко различни сфери. Това, което правя извън тях е да фасилитирам (дистанционно) уъркшопи, или да участвам на различни събития като мотивационен лектор. Правя това уточнение, защото нямам пряко впечатление от начина, по който се случват проектите в отделните компании, а по-скоро добивам представа за това от споделеното с мен по време на уъркшопите, в които участвам или водя.
Общото ми впечатление е, че все още има много какво да се желае по отношение на организационната трансформация. Повечето компании просто усвояват едни повърхностни agile промени, но в действителност значима промяна при тях не се случва. Например, само преди час имах досег с компания, която много иска да проведе обучения за agile лидерство, но топ-мениджмънта не желае да бъде на едно място с мениджърите от средно ниво, а предпочитат отделен модул. Това не би се случило в организация, която е преминала през реална трансформация. Все пак, както винаги обичам да казвам, чашата е наполовина пълна или наполовина празна. Хубавото нещо в случая с гореспоменатата компания е, че поне искат да започнат отнякъде.
За щастие, компаниите са принудени да се променят от средата, независимо дали желаят или не. COVID-19 определено изигра своята роля - къде позитивно, къде не чак толкова. Дигиталната трансформация изисква от нас да бъдем и много по-гъвкави.
В днешно време, всички искаме да се покажем като иновативни и гъвкави, което донякъде води до изкривяване на значението на тези понятия - понякога до такава степен, че хората престават да ги приемат насериозно. Или още по-лошо, започват да ги интерпретират по начин, по който им изнася. Какво означава за теб една организация да бъде „гъвкава“ и „иновативна“?
Гъвкав си тогава, когато оцеляваш и просперираш в среда, която се променя с бързи темпове. Когато една организация изпитва затруднения да бъде в крак с всички промени, които се случват около нея, тогава тя не е достатъчно ‘agile’. Например тези компании, които имат проблем с работата от разстояние – те имаха цяла година на разположение, за да се адаптират към новата ситуация, и ако до този момент не са го осъществили като хората, няма как да бъдат квалифицирани като „гъвкави“.
Иновативен си тогава, когато непрестанно предлагаш стойностни нови и нестандартни решения за клиентите. Иновации = креативност + приходи. Покажете ми кои са продуктите и услугите, за които вашите клиенти си плащат (и които не се предлагат от конкурентните компании на пазара) и ще ви кажа дали сте иновативни.
Откъде трябва да започнат иновациите? Кой в организацията следва да отговаря за този процес?
Нужно е да определите спонсор в лицето на топ-мениджмънта, иначе няма как реално да се случат нещата. Някой трябва да „пази“ дейностите, свързани с иновациите (с фокус върху изследователската дейност) от останалите дейности, свързани с изпълнението на целите. Горещо препоръчвам да има отделен Борд на Иновациите, който да управлява целия портфейл, свързан с проектите в тази посока. Ако не друго, поне следва бъде определен спонсор от лидерския екип, защото иначе звената, които движат бизнеса, ще убият инициативите, свързани с иновациите, поради липса на достатъчно време и бюджет.
Как ще се отрази работата от разстояние върху гъвкавостта на организациите? Какво е ключовото нещо, което следва да имаме предвид?
Предимството на работата от разстояние е, че е много по-трудно да контролираш хората в компанията. Реално не са пред очите ти да ги видиш как работят. Така за мениджърите става още по-важно да се фокусират върху резултати вместо дейности, а това е добре. Важни са постиженията, а не колко часа сме работили по даден проект.
Говорейки за управление на промяната, откъде трябва да започнем?
Смятам, че в процеса на управление на промяната е добре да започнем да прилагаме дизайн мисленето и подхода ‘lean startup’. Няма много разлика между това да променим практиките, свързани с клиентите и тези, свързани със собствените ни служители. Ангажираността на служителите е също толкова важна колкото клиентската удовлетвореност. Така че, почти всичко, което е приложимо за клиентската политика, може да бъде релевантна за нашите служители.
Това означава, че трябва да подходим итеративно: да бъдем емпатични към служителите, да дефинираме от какво имат нужда, да предположим какви подобрения биха оценили в работата, да тестваме тези идеи и да помислим върху резултатите. След което да завъртим колелото отначало.
Как може един „обикновен“ служител да повлияе върху промяната в случай, че организацията няма ясна стратегия за change management?
Никой не трябва да влияе върху промяната. Можеш просто да започнеш от себе си без да получаваш разрешение за това. Започнете с плодовете, които растат най-ниско на дървото. Организирайте срещи на колеги, клуб за споделяне на интереси/знания/книги, сесии със споделен обяд от къщи, сгответе нещо заедно с екипа…Има много неща, които хората могат да направят, за да повишат мотивацията и да обменят знания, без да е необходимо да получават специално съдействие или разрешение от други. Когато ентусиазираните колеги и първите резултати са налице, вече имаме отправна точка за по-стратегически разговори с колеги в компанията, когато имате нужда от тяхното съдействие.
Ключовото нещо е да се опиташ да разбереш някого пред това да бъдеш разбран ти самия. Винаги започвайте с това да разберете какви са проблемите, с които се сблъскват останалите. Когато се съпротивляват на промяната, трябва да почувствате отговорност да се поинтересувате какви са техните нужди. Може би това означава, че те са по-различни от вашите собствени. Трябва да подходите с емпатия, за да ги привлечете на своя страна. Винаги е добре да имате отговор на въпроса „А това какво ще ми донесе“?
Работата ни показва, че много компании се задушават от огромния обем проекти, които текат паралелно и хората често имат чувството, че „издишат“ от многото работа. Споделяш, че това не е чуждо и за теб. Какъв съвет можеш да дадеш за по-добра организация на работата?
Хората вършат това, което ги мотивира. Аз например, тичам всеки ден, защото мотивацията ми се върти около подобни неща и предизвикателства. Ако нещо е важно за вас и трябва да го свършите, опитайте се да помислите как да го направите като игра, за да можете да се мотивирате сами. По-маловажните неща (като това да гледаме филми по Netflix) автоматично отпада като опция.
Какво би желал да знаеш за твоята българска публика преди събитието този четвъртък в Launchee? Искаш ли да адресираш определена тема или въпрос?
Има ли нещо по-различно, свързано с темата „иновации“ и „гъвкавост“ в България, в сравнение с останалите държави?
