Срещаме се с Вера малко след като осъществи няколко дизайн проекта за Лаунчи и вече с бебе на ръце. Докато правихме сценографията и дизайна на студията, Вера беше в очакване на второто си дете – макар и изобщо да не й личеше, че скоро й предстои раждане. Енергична, креативна, очарователна, задълбочена и отговорна, тя беше точно това, от което екипът ни имаше нужда. Отворена за нестандартни идеи, дейна и опитна с дизайна, и то не само като идеен проект, нашата гостенка сама направи няколко пана, дори обработи и подготви дървени пънчета за сетинга.
Между бебето и останалите ангажименти, тя ни разказва как дизайнът е станал новото й професионално амплоа, как се е стигнало до пренареждане на приоритетите, защо дизайнът е хубаво нещо, и то не само за събития, а и в ежедневието ни.
Представи се с няколко думи?
Казвам се Вера и се занимавам с дизайн и стайлинг на събития и места. Освен това обичам да създавам неща с ръцете си и да вдъхновявам и да помагам и на други да правят същото.
Как реши за се занимаваш с дизайн?
Все още ми е трудно да определя дали аз избрах дизайна или той избра мен, но сега си давам сметка, че всъщност подреждането на елементи, за да се постигне определена цел (най-точното определение за дизайн според мен принадлежи на Чарлз Иймс - “Design is a plan for arranging elements in such a way as best to accomplish a particular purpose”), е нещо, което съм правила от дете. Често въвличах сестра си в разместване на мебелите в детската стая - т.е. правехме редизайн на стаята си кажи-речи един път в седмицата. Рисуването също ме влечеше, както и фотографията, но в крайна сметка в по-осъзнатите си години се насочих към друг вид интелектуален труд. За кратко...
Как предишният ти професионален опит ти помага за сегашната професия/поприще?
Учих книгоиздаване в СУ и един аспект от него ми беше особено интересен - графичният дизайн или визуалният език, на който авторът общува със своята публика. Мечтата ми тогава беше да бъда графичен дизайнер в списание и кандидатствах за такава позиция в интериорно списание, защото както споменах по-горе интериорът ми е страст от дете. Буквално в деня след защитата на дипломната ми работа започнах мечтаната си работа (но в женско списание ) и до 2010-а си изкарвах хляба с тази професия. Финансовата криза в същата година обаче много усложни обстановката в медиите и така реших да направя лек професионален завой. Започнах работа като консултант в шоурума на Gamma Design, където имах възможност да се запозная и насладя отблизо на образци от световна класа в продуктовия и мебелния дизайн, изящното изкуство, както и да науча много неща за търговията. Опит, който ми беше от изключителна полза на следващата ми месторабота в рекламна агенция, където продавах идеи, комуникационни стратегии и графични концепции, въпреки че когато бях в медийния бранш се заричах, че никога няма да отида в рекламния. Е, направих го, но не като дизайнер, а като търговец. По същото време с моя приятелка паралелно стартирахме студио за събитиен дизайн, където се научих на страшно много неща, но най-ценното сред тях е как да се проваляш с гръм и трясък, докато се вземаш насериозно.
Всичко това макар да звучи като твърде разнопосочен опит, аз възприемам като логично развитие и съвсем последователно надграждане, което ме доведе до желанието ми да бъда полезна на хората с наученото до момента.
Как стигна до осъзнаването за важността на минималистичното и „простите неща“?
В края на “кариерата” си в рекламата се запознах със синдрома на професионалното прегаряне. Завръщането ми на работа след първото ми майчинство ме накара да преосмисля много от ценностите си, но преди всичко започнах да се чувствам затрупана с вещи, ситуации, хора, работа и малко по малко се заех да разчиствам битието си, за да намеря време и енергия за наистина ценните неща, които винаги са и прости.
Нека да подчертая, че важните неща са различни за всеки от нас. Дори в различни периоди от живота на един и същи човек ценностите му могат да търпят промени. Така се случи с мен - между 20-тата и 30-тата ми годишнина отдавах първостепеннна важност на професионалната си реализация, сега между 30 и 40 намирам за по-ценна реализацията си в личното и социалното поприще, т.е. инвестирам енергията си в децата и семейството и ми е важно да бъда от полза за обществото. Нямам рецепта за баланс, а и не мисля, че е възможно винаги да се намираме в такъв. Аз лично просто се старая да не залитам в крайности.
Често пъти последното нещо, когато организираме събитие, е да се сетим да повикаме дизайнер. Защо това е важно според теб - без значение целта и публиката на събитието?
Добрият дизайн би трябвало да спомага за успеха на всяко събитие. Както споменах по-рано, това е визуалният език, на който общувате с публиката си. Не ползваме дизайнер, само за да впечатлим аудиторията с добрия си стил, а и за да я улесним. Например, често ми се случва, когато ходя в офис на клиент за пръв път да изпитвам затруднения да намеря входа. Това е нещо, което лесно може да бъде избегнато с табели, стрелки, указващи знаци или други визуални материали. Всеки дизайнер, който се интересува и от функционалност, освен от естетика, би предложил на клиента си такива решения. Същото се отнася и за събитията - важно е всеки да разбере от вратата какво точно искате да направи - къде да остави палтото си, откъде да си вземе питие, на кой стол да седне. Ако сте поканили гости у дома, ще дадете тези насоки с думи, но когато сте домакин на голямо събитие няма как да разговаряте с всеки посетител индивидуално, тогава идва на помощ визуалната комуникация или дизайна.
Разкажи ни за случай, в който си помогнала на клиент и си го спасила от неприятна ситуация.
Моята практика все още не е животоспасяваща, макар че и такъв тип дизайн съществува, например в болници или места за масови прояви, така че чак да сме избегнали неприятна ситуация не се сещам. Но в повечето случаи помагам на клиентите си да осъзнаят реалните си нужди и съответно чрез дизайна на пространството, което обитават, да ги обслужат. Често в домовете на хората има големи трапезарни маси, когато всъщност стилът им на живот е такъв, че работна маса да речем би им вършила много по-добра работа. Но понеже трапезарната маса за 8 души е стандарт едва ли не, те купуват такава и после я заобикалят, защото им пречи.
Дай пример за неуспешно събитие, където лошият дизайн /или липсата на такъв е довело до лоши последици?
Извън корпоративните неща, пишеш много интересни и практични неща в блога си. Можеш ли да дадеш съвет как да се отървем от излишните вещи? Как да преценим кое е излишно и кое да запазим – нещо особено трудно за „плюшковците“?
Големият проблем на т.нар. “плюшковци” според мен е най-вече психологически. Тези хора изпитват необходимост да се презапасяват, тъй като вероятно в живота си са преживели някакви липси или недостиг (не говоря само за материални неща). Аз също съм в този отбор, затова често си повтарям, че има много малко неща, които не мога да набавя отново, когато ми трябват. И тренирам редовно способността си да се разделям с вещи, които не използвам вече или не ми харесват в момента. Намирам за излишни такива неща, тъй като те отнемат от времето и енергията ни, вместо да ни служат - каквото всъщност е работата на притежанията ни. Но от друга страна има хора, които се чувстват добре, обградени от повече вещи. Ако вие сте сред тях, не виждам необходимост да се променяте, стига да се чувствате добре в средата, която обитавате.
Какъв съвет би дала за приближаващите Коледни празници? Каква украса да изберем, която да е различна, устойчива и красива?
Очаквам тази Коледа да е по-различна от предишните, заради епидемичната обстановка. Предполагам, че за повечето хора празничния сезон ще бъде в по-тесен семеен кръг от обичайното и вероятно това ще ги доведе до необходимостта да компенсират с повече украса у дома, за да повдигнат духа си. Няма лошо, но ако изпитате такава нужда, вземете предвид природата - вместо да купувате n на брой декорации, които ще свършат на боклука сравнително бързо, можете да се разходите в парка, където ще намерите всичко нужно. Използвайте вечно зелени клонки и подръчни неща, които така или иначе се намират у дома. За декорация на празничната трапеза например можете да използвате стъклени бутилки, пълни с вода, в които да сложите малки борови клонки. За входната врата можете да направите венец от свежа зеленина, телена закачалка и панделка от отдавна отворен подарък. Напълнете голям стъклен съд с шишарки и лампички на батерии. Направете си играчки за елхата от хартията на стара подаръчна торбичка. Използвайте въображението си и тази година се опитайте да изработите повече неща с ръцете си. Може да не са идеални, но времето, което ще прекарате в подготовката на декорацията, ще бъде приятно и ще можете да рециклирате всички вложени ресурси след края на празниците.
